Карта - Хюстън (Houston)

Хюстън (Houston) е град в щата Тексас, САЩ. Той е окръжен център на окръг Харис. Към 2017 г. има население от 2 312 717 души, което го прави четвъртият най-населен град в страната. Това е най-големият град в Юга на САЩ. Разположен е югоизточната част на Тексас, близо до залива Галвестън и до Мексиканския залив.

Основан е на 26 август 1836 г. от братята Август Чапман Алън и Джон Кърби Алън, които закупуват земя от Елизабет Парът, която получава земята от съпруга си. Те плащат общо 5000 долара, от които само 1000 в брой. Братята Алън пускат първата си реклама за Хюстан само четири дни по-късно в Telegraph and Texas Register, наименувайки града в чест на президента на Тексас Сам Хюстън. Те успешно лобират конгреса на Република Тексас да направи Хюстън временна столица, съгласявайки се да снабдят новото правителство с капитална сграда. Към началото на 1837 г. в града живеят около дузина души, но тази бройка нараства до 1500 души, когато конгресът на Тексас се събира в Хюстън за пръв път през май. На 5 юни 1837 г. Хюстън е инкорпориран, а за първи кмет е назначен Джеймс Холман. През същата година Хюстън става седалище на окръг Харис.

През 1839 г. Република Тексас премества столицата си в Остин. Градът претърпява друга спънка, когато същата година епидемия от жълта треска убива един на всеки осем жители. Въпреки това, той се установява като търговски център, образувайки симбиоза с пристнището Галвестън, намиращо се на брега на Мексиканския залив. Фермерите без излаз на море носят продукцията си в Хюстън, който се възползва от река Бъфало Бею за достъп до Галвестън и Мексиканския залив. Търговците в Хюстън печелят от продажбата на суровини на фермерите и от транспорт за фермерската продукция до Галвестън.

По-голямата част от робите в Тексас идват със собствениците си от по-старите робски щати. По-големите бройки, обаче, се набавят чрез търговията на роби у дома. И докато Ню Орлиънс е център на тази търговия на Юг, самите дилъри на роби са в Хюстън. Хиляди поробени негри живеят в околностите на града преди избухването гражданската война. Много от тях работят в захарните и памучните плантации, докато тези в границите на града имат домашни и занаятчийски работи. През 1840 г. общността основава камара на търговията, отчасти за да поощрява транспорта и навигацията през новосъздаденото пристанище на Бъфало Бею.

Към 1860 г. Хюстън израства като търговски и железопътен възел за износ на памук. Железопътни линии от вътрешността на Тексас се срещат при Хюстън, където се насочват към пристанищата на Галвестън и Бомонт. По време на гражданската война Хюстън служи като щаб-квартира на генерал Джон Магрудер, който използва града за точка на организиране в битката при Главистън. След войната бизнесмените на Хюстън предприемат усилия по разширяване на излаза на града на реки, така че градът да може да поддържа по-голяма търговия между централните си части и съседен Галвестън. Към 1890 г. Хюстън е вече железопътният център на Тексас.

През 1900 г., след като Галвистсън е опустошен от ураган, се ускоряват усилията по превръщането на Хюстън в дълбоководно пристанище. През следващата година е открито находище на петрол при Спиндълтоп близо до Бомонт, което дава начало на петролната промишленост в Тексас. През 1902 г. президентът Теодор Рузвелт одобрява план за развитие в размер на 1 милиона долара, с който да се прокара корабен канал до Хюстън. Към 1910 г. населението на града вече е достигнало 78 800 души, което е почти двойно увеличение спрямо предходното десетилетие. Негрите съставляват голям част от населението на града, наброявайки 23 929 души, което е почти една трета от населението на града.

Президентът Удроу Уилсън отваря дълбоководното пристанище на Хюстън през 1914 г., седем години след началото на строежа. Към 1930 г. Хюстън вече е най-населеният град в Тексас, а Харис е най-населеният окръг. През 1940 г. преброяването на населението сочи, че населението на Хюстън е представено от 77,5% бели хора и 22,4% негри.

Когато започва Втората световна война, товарният тонаж на пристанището намалява и транспортните услуги се преустановяват. Въпреки това, войната предоставя икономическа изгода за града. Петролните рафинерии и производствените цехове се построяват по дължина на плавателния канал, поради търсенето на петрол и гумени продукти от военната промишленост по време на войната. Летище Елингтън, построено през Първата световна война, се съживява като напреднал обучителен център за бомбардировачи и навигатори. Компанията Brown Shipbuilding е основана през 1942 г. за строителство на кораби за ВМС на САЩ по време на Втората световна война. Поради бума на работни места в сектора на отбраната, хиляди нови работници мигрират в града, както бели, така и негри, които се съревновават за по-доходоносни работи. Президентът Рузвелт установява политика на недескриминация за работещите във военната сфера и негрите получават някои възможности, особено при корабостроенето, макар не и без съпротивата на белите и нарастване на общественото напрежението, което понякога прераства и в насилие. Икономическите придобивки за негрите, които са заети във военната индустрия, продължават и в годините след войната.

През 1945 г. е основан Тексаският медицински център. След войната икономиката на Хюстън се задвижва от пристанищата. През 1948 г. градът анексира няколко неинкорпорирани зони, с което повече от удвоява размера си, и започва да се разпростира из района. През 1950 г. наличността на климатиците предоставя тласък на много компании да се преместят в Хюстън, където заплатите са по-ниски отколкото на север. Това води до икономически бум и ключова промяна на градската икономика към енергийния сектор.

Повишеното производство на разширената корабостроителна промишленост по време на Втората световна война ускорява растежа на Хюстън. За това допринася и основаването през 1961 г. на „Космически корабен център“ (преименуван през 1973 г. на „Космически център Линдън Б. Джонсън“) на НАСА. Това е стимул за развитието на космическата промишленост в града. Астродомът отваря през 1965 г. като първия в света закрит куполен спортен стадион.